Стиховете на пушкин за зимата
Предлагаме ви красиви зимни стихове от А. С. Пушкин. Всеки от нас знае добре стиховете на Пушкин за зиматаот детството, а някои ги четат на своите деца и внуци. Тези произведения са включени в училищната програма за различни класове. Кратките стихове на Пушкин за зиматапомагат не само за развитието на езика и паметта, но и за запознаване с красивото време на годината, зимата.
Стихотворение Зимно утро от А. С. Пушкин
Слана и слънце; чудесен ден!
Ти още дремеш, ти си чаровна – Време е, красавице, събуди се : Отворете затворени очи с гадене Към северната Аврора, Бъдете среднощната звезда!
Вечерта, помните, виелицата се стопи, В мътното небе се носеше облак; Луната е като бледо петно, През облаците стана мрачно, И ти седеше тъжен - А сега... погледни през прозореца:
Под синьо небе Прекрасни килими, Блестящ на слънцето, снегът лежи; Прозрачната гора чернее сама, И елхата зеленее през слана, И реката блести под леда.
Цялата стая има кехлибарен блясък Осяяна С весело пляскане Наводнена пещ пука. Хубаво е да мислиш в легнало положение. Но нали знаете: не поръчвайте шейната Искате ли кафява кобиличка?
Плъзгане по сутрешния сняг, Една скъпа, хайде да тичаме Нетърпелив кон И посещаваме празни полета, Гората, наскоро толкова гъста,
И брегът, скъп за мен.
Стихотворение Зимна вечер от А. С. Пушкин
Бурята покрива небето с мъгла, Вихри от сняг се въртят; Като животно, тя ще победи, Това ще плаче като дете Това на покрива на един остарял Изведнъж сламката издава шум, Начинът, по който пътникът закъснява На прозореца ни се чука.
Старата ни барака И тъжно и мрачно. Какво си ти, моя стара госпожо, Тя мълчеше ли до прозореца? Или виещи бури Ти си мой приятел,уморен, Или дремете под тананикането Вашето вретено?
Да пием, добър приятел Моята бедна младост, Да пием от скръбта; къде е кръгът? Сърцето ще бъде по-щастливо. Пей ми песен като синигер Тя живееше тихо край морето; Изпей ми песен като момиче Сутринта отишла за вода.
Бурята покрива небето с мъгла, Вихри от сняг се въртят; Като животно, тя ще победи, Това ще плаче като дете. Да пием, добър приятел Моята бедна младост, Да пием от скръбта: къде е халбата?
Сърцето ще бъде по-щастливо.
Стихотворение Зимен път от А. С. Пушкин
През вълнообразни мъгли Луната си проправя път, Към тъжните поляни Тя хвърля тъжна светлина.
По зимния път, скучно Три хрътки тичат, Камбаната е едногласна Трака уморително.
Нещо се чувства родно В дългите песни на водача: Това е диво пътуване, Това е копнеж на сърцето...
Няма огън, няма черна къща... Глух и сняг Да ме срещнеш... Само версти раирани Едно нещо се случва.
Скучно, тъжно... Утре, Нина, Утре се връщам към сладкото, Ще забравя до камината, Ще погледна без да гледам.
Часовата стрелка се чува Честен кръг ще направи своето, И премахване на досадните, Полунощ няма да ни раздели.
Тъжно е, Нина: моят път е скучен, Кочияшът ми замлъкна от дрямка, Камбаната е едногласна, Мъгливо лунно лице.
Стихове на Пушкин Зима селянинът триумфиращ
Зима!.. Селянинът, тържествуващ, Актуализира пътя върху дърво; Конят му, като чу снега, Той тръсва някак; Пухкаво кацане на волана, Упоритостта лети; Шофьорът седи отпред В палто, В червено палто. Тук момчето от двора тича, След като постави бъг в шейната, Превръща се в кон; Пустун вече си замрази пръста: Той е едновременно наранен и смешен, И майкатазаплашва го през прозореца.