Ползи от валериана и полезни свойства на валериана
Валерианата е една от най-известните видове билки. Почти всеки знае за неговия изразен успокояващ ефект. Но това не е единственото полезно свойство на валериана. Благодарение на богатия си състав, това прекрасно растение е в състояние да има многостранен ефект върху тялото.
За какво е полезна валериана?
Растението валериана е полезно в своята цялост, но повечето от полезните вещества се съдържат в корена, поради което се използва за медицински цели много по-често от наземната част. Корените на валериана съдържат уникални вещества, които не се срещат в други растения - това са валентриати, кетони и бициклични
сесквитерпени. Те също са богати на етерични масла, гликозиди, алкалоиди, танини, полизахариди, органични киселини, витамини и микроелементи.Валериана има положителен ефект върху храносмилателната система, нормализира работата на червата и повишава отделянето на жлъчка. Често се използва при комплексно лечение на черния дроб, жлъчния мехур, както и при спазми на хранопровода, метеоризъм и запек. Лечебната валериана има добър ефект върху сърдечно-съдовата система. Предписва се при тахикардия, нарушение на коронарното кръвообращение, началните стадии на ангина пекторис и болка в сърцето. Растението подобрява кръвообращението, разширява кръвоносните съдове и подобрява работата на сърцето. Редовният прием на валериана помага при лечението на хипертония, особено в началния стадий.
Въпреки това, основният ефект на валериана е седативен. Успокоява добре, подпомага възстановяването на емоционалния баланс, намалява чувството на страх, облекчава главоболието и повишава работоспособността. Средствата, направени от него, се отърват от неврози, истерия, нервна възбуда и безсъние, а ваните с валериана правят капризните бебета по-спокойни. Освен това валериана се използва при епилепсия и бронхиални пристъпиастма, невродермит и възпаление на белите дробове.
Валериана може да се приема под формата на запарка, тинктура, прах, отвара или таблетки.
- Настойка от валериана. Най-често тази инфузия се използва за лечение на мигрена и силно главоболие. За да приготвите лекарството, залейте една супена лъжица натрошени коренища от растението с чаша преварена, охладена вода и оставете за дванадесет часа, след което прецедете. Препоръчва се настойката да се приема три пъти на ден малко преди хранене по супена лъжица.
- Валериана на прах. Това лекарство е показано при мигрена, скарлатина, спазми на кръвоносните съдове, възпаление на белите дробове и други заболявания, както и като успокоително. Приготвя се от сухи корени на валериана, като се прекарват през кафемелачка. Препоръчва се прахът да се приема по 1-2 грама три пъти на ден.
- Тинктура от валериана. Това лекарство успокоява добре, нормализира съня и сърдечния ритъм, както и понижава кръвното налягане и помага при невродермит. За да го приготвите, смесете чаша вряща вода със супена лъжица натрошени коренища на растението, увийте и оставете за един час. Отварата се приема четири пъти на ден по супена лъжица.
- Спиртна тинктура от валериана. Този инструмент се използва за повишена емоционална възбудимост, силна раздразнителност, нарушения на съня, спазми на стомашно-чревния тракт, климатични разстройства, повишено налягане и други заболявания, изброени по-горе. За да го приготвите, смесете коренищата на растението и седемдесет процента алкохол в съотношение 1 към 5. Настоявайте разтвора най-малко една седмица на топло и тъмно място. Препоръчително е да се приема три пъти на ден малко преди хранене, като се добавят 20-30 капки към малко количество вода.
Какво може да навреди на валериана
Основно вредата от валериана се проявява при твърде дълго предозиранеприем и неспазване на противопоказанията за употреба. Ако продуктите, произведени от това растение, се приемат повече от два месеца или значително надвишават препоръчителните дози, могат да възникнат смущения в работата на стомашно-чревния тракт, чувство на депресия, сънливост, гадене и главоболие. Валерианът е противопоказан за хора с непоносимост към растителни компоненти и страдащи от ентероколит.