Този ключов минерал предпазва от токсичност от тежки метали
Обичате да ядете риба, но се притеснявате от живака? Няколко проучвания показват, че повечето морски дарове с високо съдържание на селен пречистват тялото от живак. Това показва, че океанската риба може да се яде с пълна увереност.
Проучване (1), публикувано този месец от Медицинския факултет на Хавайския университет, стигна до сърцевината на проблема, като анализира концентрациите на селен и живак при бременни жени и връзката им с консумацията на морски дарове.
Изследователите установяват, че хората, които не ядат риба, имат най-ниски нива на живак. Но имаше много жени, които имаха високи концентрации на живак и не ядяха риба или имаха ниско съдържание на живак, когато ядяха повече риба. Това ги кара да заключат, че няма пряка връзка между консумацията на риба и по-високите нива на живак.
Изследване (2), публикувано по-рано през същата година, също изследва връзката между живак и селен в Danio rerio. Възрастните риби са били изложени на живак със и без селен. Рибите, хранени с живак и селен, имат по-ниски нива на живак в сравнение с тези, хранени само с живак. Освен това мускулната екскреция на живак е значително по-висока при риби, хранени със селен-съдържаща храна. Изследователите заключават, че хранителният селен намалява натрупването и насърчава отстраняването на живак от тялото.
Въпреки че живакът често се среща в големи видове риби, най-важният фактор, за който трябва да помислите, е колко селен има в определена риба. Видове риба и други морски дарове с по-високо съотношение на селен към живак могат да премахнат заплахата от живачна токсичност.
Селенът е важен микроелемент, необходим на организма. Трябва ви само малко от него. Той е известен борец с рака поради способността си да укрепва имунната система и да помага за детоксикацията не само на живака, но идруги тежки метали.
Как да разберете коя риба има по-добро съотношение на селен и живакМиналия месец Регионалният съвет за управление на рибарството в Западния Тихи океан, един от осемте такива съвета в САЩ, въведе нов стандарт за оценка на рибата за селен, който се намира в океанската риба и предпазва от живак. Беше съобщено:
„Независимо от количеството живак, присъстващо в рибата, ако нивото на селен е по-високо, рибата е безопасна за консумация... Всички наши популярни океански риби са отлични източници на здравословен селен, както и на висококачествен протеин и омега -3 мастни киселини... Любимата ни риба по-скоро предпазва от живачна токсичност, отколкото да я причинява."
Организацията публикува диаграма, показваща количеството селен и живак във всяка от 15 често консумирани риби. 13 от тези риби имат много високо съотношение на селен към живак, което ги прави безопасни за консумация. Само един от тях има нисък коефициент — това е акулата Мако. В рибата мечсъотношението на селен и живак е същото.
Графика на океанска риба, съдържаща живак и селен (Selenium — селен, Mercury — живак)
Проучване на Националната океанска и атмосферна администрация установи, че южната писия, рибата тон и дивата тихоокеанска сьомга или кохо също имат добро съотношение на селен към живак.
Това е добра новина за онези, които обмислят да хранят малките си рибки, тъй като около 30% от мазнините в развиващия се мозък са дълговерижни мастни киселини, група мастни киселини, която включва докозахексаенова киселинаи ейкозапентаенова киселина. Тези омега-3 мастни киселини се намират главно в рибата.
Омега 3 е необходима за неврологичното развитие и самореализацията на когнитивния потенциал, както и за развитието на зрителната остротабебета и деца При възрастни е доказано, че докозахексаеновата киселина поддържа електрическото предаване на клетъчни комуникационни сигнали, което води до подобрена памет, учене и умствени способности.
Много хора, включително тези, които не ядат риба, имат високи нива на живак в телата си, ваксини, зъбна амалгама, хранителни бои и други вредни вещества. Живакът се конкурира с полезните минерали за достъп до клетъчните рецептори и може да навлезе и да зарази клетките, блокирайки производството на енергия и антиоксидантните ензимни системи.
Източници:1. www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/25744505 2. www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/25481787