Ролята на семейството в отглеждането на деца в предучилищна възраст
Без значение колко добре работи образователната система, основната институция за отглеждане на дете все още е семейството. Семейството е първата социална група, първият колектив, в който детето попада. И трябва да можеш да живееш в този отбор. Основното, което детето научава, докато живее в семейство, е как да взаимодейства с неговите членове: да уважава по-възрастните, да се грижи за по-младите, да не обижда майката, бабата и т.н. Тези идеи помагат за установяване на отношения с други хора .
Моят дом е моята крепост
Връзките, които се създават между семейството и приятелите, са най-дълбоки и силни. В идеалния случай родителите, децата, представителите на по-старото поколение се обичат и уважават. Детето не се страхува да говори за това, което го тревожи, да споделя преживяванията си, защото мама, татко, баба и дядо винаги ще го подкрепят. Така бебето започва да разбира, че зад него има гръб. Чувството за подкрепа от страна на членовете на вашето семейство ще ви бъде много полезно, когато трябва да решавате сериозни "възрастни" проблеми.
Семейството е като училище
Ролята на семейството във възпитанието на децата в предучилищна възраст се състои и в това, че семейството е първото училище. Едно дете ще отиде в истинско училище едва на 6 или 7 години, но действителното познаване на света около него и търсенето на своето място в него започва много по-рано. Да се научите да ходите, да говорите, да действате с предмети, да играете, да рисувате, да пеете, да танцувате, да помагате на мама, да се обличате, да се миете, да миете зъбите - ето колко нови неща трябва да научи едно малко човече. И никой друг освен майка му или баба му не му помага в това. Освен това възрастните разказват на детето защо духа вятър, как расте едно цвете, кога ще дойде пролетта и много други интересни неща.
Членовете на домакинството не само говорят с детето, но и го включват в съвместни дейности. Момчето ще се радва да помогне на баща си да залепи крака на масата, а момичето с ентусиазъм ще изрежебисквитено тесто.
В недалечно бъдеще училищният успех на детето ще зависи от подготовката му не само в детската градина, но и у дома.
Семейството като морален ориентир
По време на своето развитие човечеството е развило определени норми на поведение, идеи за това кое е добро и кое е лошо. Всяко семейство в една или друга степен спазва тези правила и съответно учи децата. Именно от родителите детето научава за първи път, че не е позволено да мами, да говори лоши думи, да плюе, да обижда хора, да взема чужди неща и т.н. Ако близките не поставят ясни граници на допустимото, направете не винаги сами влизат правилно, тогава за децата в предучилищна възраст може да бъде трудно да намерят пътя си, да дадат оценка на този или онзи човешки акт, да развият определен стереотип на поведение за себе си.
Семейството като организатор на свободното време
Членовете на семейството не само ходят на работа, вършат домакинска работа, но и почиват заедно. Организацията на почивката може да бъде различна. За едни това е чаша алкохол, диван и телевизор, за други е посещение на театър, разходка сред природата, четене на книги, пътуване. Родителите показват на детето как да прекарва свободното си време, а наученото в предучилищна възраст се отразява на останалата част от живота.
Семейството като стандарт на възпитание
Разбира се, още е рано да се говори за това в предучилищна възраст, но един ден детето ще порасне и ще създаде свое семейство. Психолозите твърдят, че хората възпитават децата си така, както са били възпитавани в детството. Момиче, което говори с куклата си или момче, което удря плюшено мече с колан, за съжаление ще прехвърли тези начини на „комуникация“ на реални хора. Следователно ролята на семейството в обучението на децата в предучилищна възраст е да формира адекватни представи за това какво е образованието и какво трябва да бъде.
Впоследствие избор на партньор в живота, момчета и момичетаса фокусирани върху родителите от противоположния пол, както и върху това, което мама или татко смятат за норма по отношение на себе си, а спомените за първите седем години от живота ще играят далеч от последната роля в това. Едва ли някой би оспорил твърдението, че щастливите деца растат в щастливи семейства. А щастието в семейството зависи пряко от родителите.
Благодаря, че сподели с приятелите си!