Стиховете на тютчев за зимата

Предлагаме ви красиви зимни стихове от Фьодор Тютчев. Всеки от нас знае стиховете на Фьодор Тютчев за зимата добре от детството, а някои ги четат на своите деца и внуци. Тези произведения са включени в училищната програма за различни класове. Кратките стихотворения за зимата от Фьодор Тютчевпомагат не само за развитието на езика и паметта, но и за запознаване с хубавото време на годината, зимата.

Поема на Ф. Тютчев от Омагьосаната зима

Чаровница Зима

Омагьосана, гората стои, И под снежните ресни, Неподвижен, ням, Той блести с прекрасен живот.

И той стои омагьосан, Нито жив, нито мъртъв - Омагьосан от вълшебен сън, Всички объркани, всички оковани Лека верига от пух...

Пече ли зимното слънце Насочете лъча си към него – Нищо няма да трепти в него, Всичко ще мига и ще блести

Ослепителна красота.

Стихотворение на Ф. Тютчев Зимата е ядосана с причина

Зимата е ядосана с причина, Нейното време мина — Пролетта чука на прозореца И го гони от двора. И всичко отиде на вятъра, Всичко отегчава зимата — И чучулиги в небето Камбаната вече е вдигната. Зимата все още идва И мърмори на пролетта. Но очите й са пълни със смях А гората просто шуми... Злата вещица проговори И аз се радвам на снега, Тя го пусна, бягайки, На едно красиво дете... Има малко пролет и скръб: Измит в снега И тя само стана румена Противно на врага.

Стихотворение Груднево утро Федор Тютчев

Има луна на небето и е нощ Сянка не го докосна, Той управлява себе си, без да го осъзнава Че денят вече е свършил,

Което е мързеливо и плахо Лъч се появява след лъч, И небето е все още непокътнато Нощем блести с триумф.

Но няма да отнеме две или три минути, Нощта се изпарява над земята, И то в пълен блясък от проявления Изведнъж ще бъдем погълнати от дневната светлина...